Земите по Параграф 4 бяха раздавани преди 1989 г. за самозадоволяване на потребностите на населението и бяха с площ от по 600, 800 или 1000 кв.м., като според голяма част от юристите в момента те са придобити по давност.
На 26 ноември 2007 г. изтече давностния период, който даде възможност за връщане на имотите, ако ползвателите на земите са ги владели през последните 10 години от 1997 г. до ноември 2007 г., те ги придобиват по давност. Според закона, ако собственик на имот не се заинтересува от имота си в продължение на едно десетилетие, го губи. Към днешна дата са изтекли всички давностни срокове, които ползваха по един или друг начин наследниците на едновремешните собственици, държавата и общините, да ги получат поради което бившите ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, могат спокойно да правят възражение за придобиване на имотите си и по силата на изтеклата погасителна давност.
Няма конкретна информация колко дела се водят за земи по §4 от ЗСПЗЗ, но те са ужасно много, като това са административни дела, заведени от ползватели и/или реститути срещу заповедите на областния управител за утвърждаване плановете на новообразуваните имоти, като в тези случаи, ползвателите най-често жалят промяна в границите на съществуващите имоти, както и по отношение на отнетите части над 600 кв.м., а реститутите претендират разликите над 600 кв.м и отреждането им в самостоятелни имоти.
Делата са насочени срещу заповеди на областния управител и се разглеждат от окръжния съд – за делата, заведени до 1 март 2007 г. и от административния съд, за тези, заведени след тази дата.
За да регулира хаоса Конституционния съд издаде тълкувателно решение, според което ползвателите на подобни парцели могат да трансформират правото си на ползване в право на собственост при наличието на три условия. Те включват изграждането на масивна постройка в имота до 1 януари 1991 г., валидно право на ползване, както и ползвателите да са заплатили за правото си по цени, определени от тогавашния Министерски съвет.
Шансът на реститутите да върнат земите си, дори да се полагат по давност, е чрез друг вид дела, касаещи земите по §4 от ЗСПЗЗ. Това са граждански дела, при които пряко един срещу друг застават бивши ползватели на земеделски земи, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост от една страна и наследниците на бивши собственици, т.нар. реститути, на които е възстановено правото на собственост с решение на общинските служби по земеделие.
Огромен проблем за ползвателите представлява фактът, че предоставените им на времето права възникват по силата на актове на администрацията, които страдат от пороци, или има документи, които не са съхранени в Държавния архив, поради което в повечето случаи съдът приема, че не съществуват, след като не са запазени. Основната част от решенията за предоставянето на тези земи за „самозодоволяване“ на населението са подписани от хора, които не са били в правото си да подписват.
И 30 години да сте обработвали земята, пак могат да Ви я вземат.
Проблемът непрекъснато ескалира и ще продължи да ескалира, тъй като местонахождението на бившите земеделски земи е или в самия град, или в непосредствена близост с него, а статутът на селищни образувания, който им беше даден, промени характера им – земите престанаха да бъдат земеделски и същите могат да бъдат застроявани при едни не лоши параметри, което определя в крайна сметка и интереса от воденето на дела за собственост и в повечето случаи – да бъдат продадени и застроени.
Не трябва да се подценява проблема и да се смята, че след като са обработвали имота тридесет и повече години, не може никой да им го вземе. Трябва да се пазят документите с които имотът, който владеят, им е бил предоставен за ползване, оценителни протоколи, разрешения за строеж, както и документите, доказващи извършено плащане от тяхна страна в полза на общината за ползваната от тях земя до размер от 600 кв.м, а в случай, че някой от документите е изгубен, да се снабдят с препис от него или с удостоверение от компетентните органи, които са ги издали или имат задължението да ги съхраняват, съответния район към общината, Държавен архив.
Потърпевшите и засегнатите от настоящи и бъдещи дела за установяване на собствеността върху земите по Параграф 4 в цялата страна са около 1,5 млн. души а данните сочат, че броят на делата намалява и причината за това, е че давностният срок за подаването на подобни молби е изтекъл в края на месец ноември 2007 г.
Въпросният закон, който съществува от 1991 г. до днес е претърпял над 40 изменения и допълнения, и е причина за многобройни съдебни спорове. Спорните моменти в закона са два. От една страна той доскоро е давал възможност на граждани да търсят правата си на собственици/реститути представяйки на съда трима свидетели, които устно да гарантират, че той е собственик или наследник на даден поземлен имот. Друг проблем се явява именно параграф 4-ти от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Това идва от парадокса, че след като в 14 от точките на закона е записано „възстановяват се правата“, в параграф 4 е посочено, че „не се възстановяват“ правата.
Освен юридически неиздържаният закон трудността при доказване на правата на страните в споровете идват от нежеланието на общините и в частност на общинските служби по земеделие да съдействат и да предоставят необходимите документи и доказателства, като карти и планове на местностите и парцелите.
Може да прочетете също и за план за регулация, или план за застрояване
