Урегулиране на поземлен имот
Под урегулиране на поземлен имот се разбира определянето на граници, конкретно предназначение и конкретен режим на устройство на поземления имот.
Съгласно чл.14 от ЗУТ с урегулирането на поземлен имот се определят границата му към улица, път или алея, от които се осъществява достъпа до имота и границите му към съседните поземлени имоти. Границата на имота към улица, път или алея е външна граница и се нарича лице на имота, а границите му към съседните имоти са вътрешни граници и се наричат странични граници или граница къ дъното на имота.
Поземлените имоти се урегулират чрез подробните устройствени планове с регулационни линии – към улицата /улични/ и към съседните имоти /вътрешни/. Регулационните линии стават граници на поземлените имоти след прилагането на конкретния план.
Допустимо е урегулирането с регулационни линии да се прави само за поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план или за които предишният подробен устройствен план не е бил приложен. Допуска се едно изключение от това правило: „Границите между съседни урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи“
С предишните закони /ЗПИНМ, ЗТСУ/ се допускаше урегулиране на поземлени имоти при всеки следващ регулационен план, с което границите между имотите постоянно се променят. В резултат на това широко разпространено е явлението „неприложена регулация“ и „неуредени сметки по регулация“, т.е. регулационните линии не са станали граници на имотите, тъй като съседите не са се разплатили и не са преместили на място границите си по проектните регулационни линии.
Това създава много трудности и проблеми между съседите, особено при изповядване на сделки с имотите, защото сделката се осъществява за урегулирания имот, който всъщност не се владее изцяло от съответният собственик, тъй като той не е уредил сметките си по регулация със съседите. Затова със Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за устройство на територията се възприема принципа, че върху поземления имот не може да има регулационни линии, които не са станали реални граници на имота. Собствениците на такива поземлени имоти могат да приложат неприложените планове с договор за прехвърляне на собственост или да поискат изменение на дворищнорегулационните планове и вътрешните регулационни линии да бъдат приведени в съответствие с наличните граници на поземлените имоти. Ако нито една от тези възможности не е осъществена, в поземленият имот не се разрешава строителство, както и изповядването на сделки с него.
При осъществяването на първата и единствена регулация се спазва един много важен принцип от Закона за устройство на територията – прехвърлянето в полза на общината на част от площта на имотите /не повече от 25%/ за изграждане на обекти на социалната инфраструктура – публична собственост. Същината му се състои в това че общината получава част от поземлените имоти за да може да реализира улици, озеленени площи и други обекти от социалната и техническата инфраструктура, с които се осъществява достъпът до всеки от имотите и публично пространство за техническо и обществено обслужване. В резултат на това урегулираните поземлени имоти повишават своята стойност, независимо че се намалява тяхната площ.
Прочетете също и за план за регулация, или план за застрояване, както и за проектиране на сгради
